По пътя

По пътя

С крак върху педала на газта
достигах бързо предела
в мислите не усещах скоростта
нишката на контрол бях разплела.

Виждах прехвърчащите листа
вихрушка сякаш от спомени
очите ми – две мътни блата
отразяваха птици прогонени.

Вкопчвах във волана ръце
музиката по радиото не чувах
туптеше ти в моето сърце
да те докосна само жадувах.

И това желание ме обузда
накара ме да натисна спирачки
чакам убедена, че си моя съдба
да извървиш към мен свойте крачки.