Носталгия

Дата: 
сряда, 3 October, 2018
Категория: 

Носталгия

Морето се е сляло със небето.
По-красиво от картина на Пикасо.
Но всъщност е така далечно.
Представям си, че го придърпвам с ласо.

На слънцето му доскуча и слезе.
Разтапя сладоледите и хората.
Телата ни се сливат с пясъка.
Съвсем забравили са за умората.

Блестят в златисто от прашинките.
А тенът стигна крайния предел.
Докосването причинява гъдел.
И гъделичка сякаш по модел.

Звуците на слънчеви лъчи
веднага се превръщат във симфония.
В живота си сме чували лъжи.
Не ги превърнахме в агония.

Капките от мократа вода размазват книгите.
По страниците пренаписват нови спомени.
Ронливи сме като полуизсъхнал пясък.
Но цели сме. Не сме отронени.

Искам този Рай да си остане.
Да мога да го бутилирам.
Писмо в бутилка да напиша.
Изобщо да не се прибирам.

Прозорецът се запоти и се разплака,
защото се оглеждаше в очите ми.
Не искаше да гледа пак навън...
снегът разтапяше мечтите ми.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите