Фалшив

Фалшив

Защото ти не съществуваш.
И си измислен в редовете.
Понякога те виждам във съня си,
докато скитам в градовете.
Изгубвам се във океани от лъжи,
проникваш във душата ми. Дълбоко.
След тебе само се мълчи.
И те намирам в непрогледното,
защото...
Съвсем не съществуваш.
ТИ СИ НИЩО. Приличаме си.
Затова ни е добре.
Превръщам те в стихотворение.
И няма мърдане.
Затворник си на тези редове.
Докосвам те с мастилото на думите
и драскам твоята душа.
А после смачквам те с хартията
и хвърлям я.
Събуждам се, за да заспя.
Когато ми омръзне да те имам,
ще те удавя в моето море.
Пред мен ти просто си безсилен.
Пред теб съм влюбено дете.