Българският тунел

Китайско утро

Тогава
сред блестящите провесени риби на тържището,
едри като мутирали удивителни,
изплува китайското лице
и рицарските брони
                        наистина вече не значат нищо.
Изплува лицето с хоризонт от пясък
и железариите увисват.
А без тях още по-зле:
розово-бели излишества от западна плът,
миризливо-амбициозни очи
и всичко това на подноса.
Само гарнитурата липсва,
а трябва да е  нещо пµ така,
тукашната растителност е прекалено сочна,
прекалено цветиста, всичко си казва,
трябва да е нещо пµ така
                                 като за последно.
Всъщност
ето го ориза,
ето го пясъка.

------------

Сумо

Тези безнадеждни сумисти
с имена, които произлизат едно от друго -
Такананоми, Таканауми...
Две големи капки – сблъскват се...
и не се отронва по-малка.

------------

Арабски свят

Тук голямата жътва е минала
или периодично минава.
Това е друг свят – нахвърлян на снопи
по равното дъно на огромния котел,
а луната е забита дълбоко в небето, дълбоко в
                                                       небето...
Под арабското небе всичко е далечно
и никой за никъде не тръгва.
Затова са такива буквите им -
дребни змийчета, налягали край пътя,
обикновено пътят сам тръгва нанякъде -
изхлузва се в себе си,
те надигат глави да запечатат мига,
когато спре – пак.

------------

Българският тунел

Така опредметена -
с химически червената си коса,
с оскъдните си вежди
и лице, отстъпено й за вечно ползване
тя ни беше изпреварила
всички нас – тленните пътници
в червото на икаруса.
И си четеше “24 часа”
                      с очи от зелен камък,
застинала
         в несправедливо лапидарна комбина с
                                               еднодневката,
стоеше си изправена като свещ в сгъвката,
и някакво потайно горене
                        избелваше и избелваше лицето й,
назидаваше нас тлените,
                       мрачната ни телесност?

Едно истинско изпитание за либидото.
С такова момиче
бих легнал само на второто дъно на нощта,
на второто дъно,
само когато няма повече какво,
няма повече какво...
и бих се учил на неподвижност.