Кавказкият петрол

Събитията в Беслан и техните горчиви последици дариха по това време германската медийна сцена с изяви и хонорари на безбройно много експерти, специалисти и познавачи на вълнуващото събитие. Армия от журналисти и модератори се надпреварваха кой първи ще осведоми света за най- главното: страшно голямото число на избитите, но малцина бяха тези, които представяха действителната трагична картина с необходимата обективност и безпристрастност. Ако се опитаме да ги сравним с колегите им от бранша, можем да кажем, че те бяха едва ли не като дисиденти сред тях.

Но все пак защо никой не се постара да даде отговор на въпроса откъде всъщност терористите получават оръжие, дрехи, муниции, превозни средства и т.н. Явно е, че това не са артикули от стоките за ежедневна употреба и не могат да се купят с дребни стотинки. Да не говорим пък за необходимите финансови средства за провеждане на подобни акции: подслоняване, оборудване, снабдяване, подвозване, с една дума точно както се подготвя една военна бойна операция.

А сега най- важното: какво става всъщност в Кавказ? Дали се касае само за конфликти между тамошното планинско население и “руснаците”, корените на които да се търсят в историята? Или на дневен ред за обсъждане стои нещо съвсем друго?

В излязлото през нацистко време /1941 г./ ново издание на немския наръчник “НОВ БРОКХАУС” за търсената дума “ГРОЗНИ” се чете следното: “Петролното находище на Грозни е едно от най- големите в цяла Русия”. Този факт не е можело да не привлече вниманието и алчността на германската индустрия!

Един от нацистките водачи, Алфред Розенберг, в произнесената от него реч на 21 юни 1941 година, която съвпада по време с нападението срещу СССР, разкрива целите на германските фашисти: “Според мен задачата на нашата политика, посоката в която тя трябва да върви се състои в това да подхванем тенденциите за освобождаване и независимост на всички тези народи и в една умна и целенасочена форма да ги организираме и ги доведем до една съвсем определена държавна форма, ще рече да откъснем от огромната територия на съветска Русия органични държавни формирования и ги изградим срещу Москва, с което ще освободим германския райх от източния кошмар за идващите столетия.”

В книгата си “Хитлеровите генерали – шпиони дават показания” Юлиус Мадер потвърждава какво “практически” е извършено във връзка с това:

“1942 – 15 юли: Диверсионната група “Бергман” на “Брандергбургци започва антикомунитическа разложителна пропаганда в Донбас, насочена срещу съветските кавказки народи

1942 – 25 юли до края на годината: Една по-голяма команда от “кавказката рота” на “Бранденбургци” прави безуспешни опити да настрои контрареволюционно кавказките племена.

1942 август: В петролния район на Грозни в тила на Червената армия ще бъде спусната диверсионна парашутна група на “Бранденбургци” в състав от 25 души под командването на старши лейтенант Ланге със задача да завземат петролните инсталации.

Лично Хитлер заявява: “Ако не получа петрола от Майкоп и Грозни, то трябва да сложа край на тази война.”

Въпреки тези негови изявления, бойните му части целенасочено отиваха към Грозни: “Първа танкова армия, която напада от района около Невинномийск в посока Курсавка – Пятигорск – Грозни до края на август /1942 г./ достигна реките Терек и Баксан в участъка от Исчерск до Баксанското дефиле. След упорит бой, продължил много дни, немско – фашистките части успяха в началните септемврийски дни, понасяйки тежки загуби в хора и техника, да установят предмостие на южния бряг на Терек край Мосдок”, се казва в едно комюнике на съветското върховно командване. Един очевидец описва ситуацията: “Изведнъж на Терек нападението не можеше да продължи. За да се отклони вниманието на действащите сили на противника при Мосдок, бе заповядано мнимо нападение на друго място по реката.

При това мнимо нападение две трети от гренадирския полк се издавиха в поройните води на Терек. Майките на мъртвите синове обаче нямаше да научат, че имената им са отбелязани само във военните донесения, в графата “изчезнали” на фронта и нямаше да знаят, че един генерал е рискувал живота им, за да получи от ръката на фюрера “рицарския кръст за храброст с брилянти”, който му гарантира след това доживотна пенсия. Въпросният генерал е бил генерал – полковник Ханс Валентин Хубе, шеф на 1- ва танкова армия”. Дотук от книгата на Херберт Хорн “Голямото време на Ото Блюмел”, излязла в 1959 година от Военното издателство на Министерството на националната отбрана – ГДР.

Но след победоносното настъпление на хитлеровата армия на руска земя, дойде времето и на наполеоновско отстъпление: на 28 декември 1942 година армейската групировка А получава заповед за отстъпление от Кавказ.

Десетилетия след това, смяна на политическата сцена. При преговорите си с Хелмут Кол в Кавказ, Горбачов, пожертвайки интересите на Съветския съюз срещу скромна сумичка, даде възможност да се появят веднага достатъчно заинтересовани, които овладяха важната суровина на кавказкия район. Южният фланг на бившия Съветски съюз бе разкъсван системно от международния капитал, също и с участието на Федерална Германия. Всичко това водеше постепенно до разбиване на бившето географско единство. Подобно, както хитлеровите бандити тогава, и днес се подклаждат съзнателно национални и етнически конфликти между кавказките народи. Това напомня за методите на царската политика, които Западът успява да си отреже няколко филета от Кавказ /1859 г./ Днес към основания на 5 май 1949 година Европейски съвет, се числят и кавказки държави: от 1996 г. Грузия, от 1999 г. Армения, и от 2001 г. Азербайджан. А армията – наследник /Бундесвер/ на Хитлеровата армия /Вермахт/ не стои с “пушка при нозе.” Тя проявява жив интерес. В брой 1-ви 2004 година на Военното списание “Информации за войсковите части” открито съобщават местата за военно участие на Бундесвера: “Босна – Херцеговина; Косово; Македония; Гибралтарския проток; Източно Средиземно море; Джибути; Бахрейн; Грузия; Узбекистан; Афганистан”

Дали е случайна тази концентрация на международния капитал, на неговите корпорации, обединения, на неговите охранители и пазители? Дали зад тях не се намират спонсорите, които са истинските, задкулисните вдъхновители и организатори на терористическите атентати и нападения и на една траеща от години кървава война?

В. “Ротфукс”, август 2005, бр. 91, Ханс Хорн
(Превод: д-р Рачо Рачев)