Котвата
Трополеше ноември със своя файтон.
Кочияши му бяха мъглите среднощни.
Пожълтели листа в неочакван синхрон,
затанцуваха валс под светкавици мощни.
Млечнобели завеси покриха града.
Златен сърп през ресници смутено наднича.
Тишината заключи заспалия дом.
На декор театрален площадът прилича.
Само старата котва на поста стои.
Страж на портите ням. Компас за мнозина.
Днес изпраща самотния пътник в нощта,
и се готви да срещне студената зима.
По снагата и тъмна животът реди,
запознанства, раздели... Сърдечните тръпки.
Тя посреща родения в днешния ден...
И изпраща мъртвеца в последните стъпки.