0 книги 1 публикации

Димитър Талев

Димитър Талев Петров-Палисламов е роден на 1 септември 1898 г. в град Прилеп, Македония. Расте в семейството на майстор железар и ковач. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9-годишна възраст остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 г. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по един семестър в Загреб и Виена през 1920-1921 г. Изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 г.

Талев не е бил много религиозен, но е споделял напълно моралните принципи на християнството.

През 1927 е привлечен като коректор във в. “Македония”. През 1929 г. поема поста редактор, а на следващата година става главен редактор. Димитър Талев става сътрудник към вестник “Зора” – най-авторитетният вестник по това време, вестникът на интелигенцията.

Обявен е за националист и е изключен от Съюза на българските писатели.

През октомври 1944 г. е арестуван без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за “прояви на великобългарски шовинизъм”. Задържан е в Софийския централен затвор, след това е изпратен в “трудово-изправително селище” в Бобовдол. През октомври 1947 г. Талев отново е арестуван .

 Здравословното състояние на Талев се влошава и той получава тежка язва. Въпреки това той е въдворен на работа в мина Перник, рудник “Куциян” (1948). Там Талев е трябвало да се храни с варени кочани зеле без никаква мазнина. В тежките условия е щял да загине, ако не са го спасили съпругата му и сълагерниците (анархиста Христо Колев Йорданов – големия).

След 1948 г. семейството му е изселено от София в Луковит.

В края на 50-те и началото на 60-те години Талев е реабилитиран напълно. Той се посвещава на свободна писателска практика. Преодоляно е и враждебното отношение от страна на властта. Талев е отличен със званията “Заслужил деятел на културата”, “Народен деятел на културата”, става лауреат на Димитровска награда за 1959 г. Избран е дори за народен представител в V-то (31-то) Народно събрание през 1966 г. Умира на 20 октомври 1966 г. в София.

В Меридиан 27

Публикации от автора

Литература

Хаджи Серафимовата внука (из “Железният светилник”)

Едва-що бе преминала голямата чума в лето 1833, която лежа дълго, като тъмна, отровна мъгла над цялата страна. По това време Стоян Глаушев забягна от родното си село Гранче, което беше на около три часа път от град…

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.