Пълник
Празни времена и празни хора. Празни животи и празни глави. Празни приказки и празни лакърдии. Празни обети и празни съвети...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
В първо лице, единствено число
От сивите спирки на моята мечта, до есенцията на словото и речта живея живот...
Градина
Голяма дупка остава след капризния навик да подучваме чертожниците на света да забиват острието на пергела в центъра на нашето вегетиране.
Преди потъването
Има нещо в отколешното желание да ти бъда фар, да ти бъда пристанище, което ще ти спаси от бушуващото море.
Надежда
Надеждата, красиво увита в бял облак, леко спуска тази зимна нощ върху празната маса...
Изчакване на един кандидат за поет
Не съм поет. Аз съм само възможност за стихотворение в предварително планираните лабиринти от пътищата към щастието...
Пътници и пътища
Пътищата остават по местата си успоредни и кръгови, кръстовища и еднопосочни, многопосочни – с повече ленти.
Глави
Световъртежът, който те кара да се поклониш. От къде ли пристигат онези глави и какво търсят?! Дават ти, викат те, и все пак, нищо не ти донасят.
Подари ми усмивка
Далечината на звездите ме увличаше в играта. Подари ми онази усмивка, която имаше снощи лунния лъч.
Тетовските ябълки
Пристигна от средиземноморския климат, за да береш тетовските ябълки. Прохладата на Шар-планина размъти главата ти да търсиш изгубеното...
Коджакафалията (сонетен венец, продължение)
Ако човек се обърне да дири... Тук Александър усети маята. Празник настава, щом кораб засвири, тръпка търновска му грабва душата.
Коджакафалията (сонетен венец)
Колко години, оставиха диря, диря дълбока, но не по земята, не между ниви, лозя и баири, диря във гънките на душата.