Среща
Знаеш ли корабите как пресрещат се в Атлантическия океан? Знаеш ли те поотделно колко са самотни, докато не дойде моментът толкова желан?
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Знаеш ли корабите как пресрещат се в Атлантическия океан? Знаеш ли те поотделно колко са самотни, докато не дойде моментът толкова желан?
Животът е толкова кратък, а ти защо искаш да изглеждаш толкова малък? Нужно ли е да се правиш на интересен, защото кръгозорът ти е доста тесен?
Лъхна ме и тази вечер студеното безразличие. Напомни ми някакси как безопасно е сърцето ми да е ничие. Спокойствие носи това хладно мълчание.
Взираш се в крайчеца на окото ми. Точно там под веждата. Чакаш да забележа, да ми стане неловко.
И може би понякога и сладко е да се давиш в една мъка безкрайна, да се губиш в илюзия спонтанна, да усещаш как стомахът ти обръща.
Не можеш още дълго да го отричаш, ти чисто и просто такива привличаш. Тези, които под прожекторите блестят, и от перфекционизъм готови са да изгорят.
За дебютната поетична книга на Таня Шомова "Противоречия", от редактора.
Пак загубих. Защото играх честно. Бях честна с теб. Не и със себе си.
В последните години се открояват резки икономически и социални изменения в живота на хората, което поражда известна несигурност и дори страх от неясното бъдеще, от социални неблагополучия за децата и техните семейства…
Ти идваш като песента, събирана от дългото мълчание. И с толкоз много топлина докосваш с нежни очертания пределите на моя ден.
Момичето на моите мечти стои в гишето на хотелска стая... С обърнати за любовта очи, преглежда формулярите за рая.
Време, в което нямаш нищо, а всъщност – всичко е твое!