Реплика през рамо
Песните, в които аз оставам, някой ще обича и след мен, докато умея да забравям своя дълъг и отруден ден.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Лунната пътека на морето
Когато се огледа вечерта във лунната пътека на морето, един забравен спомен ще потърси любимото си място във сърцето ми.
Отворено писмо до моите приятели
И от една и съща чаша със вас да пия съм готов, макар че нейното приятелство не се превръща във любов!
Стъпалата към дома
Ето ги. Извиват се надолу. Търпеливо чакат да направя спускане навън. Към света голям умело да пристъпя и после тихичко да се завърна от отвън.
От всичко повече
Всичко е загадъчно в света днес, всички огледала са счупени, къде да видя лицето си аз?
Зелено
Сред природата, към края на есента видях едно зелено дърво. Беше толкова зелено, че и зеленото се срамуваше от зеленината си.
Легенда за славея
Ако затвориш, казват, славея в кафез, ще престане да пее. Но това е лъжа! Тъкмо тъгата по свобода дава сила на гласа на славея...
Утро
Зная, прозрачността ти не е от неопитност. Това е твоето откровение пред природата, която се е отегчила от нощта.
Муха
Ти кацна върху ръката ми и ме ухапа; сигурно дъжд ще вали. Може би ти ме предупреждаваш?
Изповед
Тръгнах ей така, босичък по голямата земя. Изгоряха ми нозете. Сърцето ми изгоря.
Предчувствието на цветето
Слънцето ме събуди с целувка и аз навестих пролетта. Дъхът ми се пръсна наоколо и стана пиян света.
Съдба
Аз съм само едно листо, паднало на земята, а дървото не търси обруленото си листо. Дървото не тъжи за листата, дървото сънува само идната пролет...