Хармония
Аз съм радостен днес, аз съм млад и свободен. Като моите спомени тук пъстреят цветя. И вървя сред голямата древна природа – колко мъдра е тя, колко смела е тя.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Аз съм радостен днес, аз съм млад и свободен. Като моите спомени тук пъстреят цветя. И вървя сред голямата древна природа – колко мъдра е тя, колко смела е тя.
Тъмнината е бездушна. Тайнствена е тъмнината. Тебе скрива. Него скрива. Скрива всичко на земята.
Не приличай на вятъра. Не приличай на вятъра. Вятърът пръска навред по земята семена на полезни и ненужни растения, на красиви цветя, на изсъхнали тръни...
Една разсъдливост наоколо – колкото може, една загриженост – пълна с благородство. Всичко, затворило се в есенната самота е в период на съзряване, което напомня за величие.
Небето тази нощ тъжи пуска своите рожби те падат върху кожата ти нежно обхождат всяка част от тялото...
Ще я срещнеш на отсрещния балкон да чопли семки да чете стари книги да пие вино от бутилка...
Душата ти дефилира по подиума на сърцето ми обута с най-тънките токчета обхожда дясното предсърдие и оставя черни петна в лявото.
Ще я помня... винаги усмихната винаги красива винаги обичаща ме ще я помня...
Някак си дъждовно ми е днес, омръзна ми от слънчевата светлина. Искам да започне още от нощес и да погълне цялата земя.
Аз съм клечица кибрит. С дървено телце и лесно запалимо връхче. Живея в кутийка с много други като мен. Не. Не живея. Съществувам.
Сънувах те снощи без да искам отново. Да беше по-добре някой ужасен кошмар. Появяваш се пак и чакаш наготово. Да спечелиш, като че това е игра на комар.
Любопитството хапливо често изяжда отвътре и непрестанно боли ме. Късно вечер ме разбужда...