Едно лице
Тиха сълза се отрони, изтри я без съжаление, в огледалото гледаш – не виждаш своето отражение. Не знаеш кой си – бръчки, коси побелели. А думи, изречени някога, вече нямат значение.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Тиха сълза се отрони, изтри я без съжаление, в огледалото гледаш – не виждаш своето отражение. Не знаеш кой си – бръчки, коси побелели. А думи, изречени някога, вече нямат значение.
Ирен Петрова за сборника разкази на Ирена Георгиева “Писмо до себе си”. Публ. в “Tetradkata.com”.
Вестник “Злобен глас” – нелегално издание, 1980 г., “разпространяван” изключително внимателно сред будната соц-младеж в бургаския Техникум по механотехника. Няма информация за сериозни наказания спрямо списвателите…
Животът е кратък като секунда дихание. Понякога бърза на скорост, включил висока предавка.
Любовта е за двама – топла, уютна и нежна! Пламенна, страстна – тя не знае прегради.
Времето за теб какво е – час, секунда или земен път със край. Или е цяла вечност – твоят малък непрекъснат рай.
Ако премери човекът с аршина, нека лъжите си всички забравят! Ех, Александре, по-многото мина, ала Бургас и морето остават.
Стои само на един дъх разстояние от нея... В сърцето ѝ няма място за въпроса “Дали и Той помни мене така ясно, както и аз него?” Не, тя не притежава и люспа от съмнение, че това е Той – определеният за нея още преди…
Щастието вътре в нас е, ала често губим го – въпреки това. Чакаме да дойде ежедневно, търсим го навред по цялата Земя!
С нея започва нашето пътуване, тукашното ни земно битуване кръщават ни в метално корито, поръсват с нейните капки от китка ухаен здравец.
Майка ми докато ме е кърмела от теб вода е пиела. От теб и аз изпих първата си глътка вода първата капка животворна.
Бургаската поетеса и преводач Наталия Недялкова представи родния град в два престижни литературни международни форума. Единият от тях се проведе в сръбския град Инджия. В тазгодишното издание на “Indjija Pro Poet” 2020…