Все нов е тоя свят – и все непроменен...
Лалка Павлова за стихотворенията „Душата – I” и „Душата – II” от Кирил Кадийски. Статията е отпечатана в сборника „Духовни вселени”, издателство „Български писател”, 2018 г.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Душата – I
Все нов е тоя свят – и все непроменен... Кой снощи с облаци – одрани овчи кожи – пребитото до кръв небе наложи и тук доведе този здрав и бодър ден?
Душата – II
По голия разкалян хълм една смалена къща върви. Нанякъде отива или се завръща? Самотно старо същество с душа от тъмнина и хлад.
Съновидения
Не поглеждай към бездната, там сирените адови пеят. Усмихни се на новия ден. Той е твоето осъществяване...
Годзилата
Дали не е мутирала във вирус? И гази не със лапи, а с вирусни вендузи, човешката ни горда плът?
Беловласи мисли
Безлюдни улици и облачен покров, ръми приспивно нощното начало...
Медал за Манчо
Превод от испански: Марина Василева.
Пътуване с Херцогиня
Пътувах до Созопол с Херцогиня. Така й казваха. Какъв късмет! И аз ту гледах морската картина, ту нейния чаровен силует.
Пътуване
Представям си пътуване със влак, отдясно е Балканът, а отляво е Средногорието пепеляво и къщици, посипани с варак.
Съществуване (трагикомедия)
Изгубих се във своите съмнения за туй коя да бъда пред света и все по-често слушам чужди мнения за себе си докато съм сама.
Солено-сладки сънища
Понякога сънувам, че съм чайка и със криле командвам ветровете: войници те, аз тяхна господарка поддържаме баланса в световете на две еквивалентни измерения...
Не настоявай
Не настоявай истински да те обичам, когато аз самата съм лъжа и всяка част от себе си отричам докато бягам от реалността.