Ще остана...
Адът е наш точно в него все някога душите ви ще слязат за да ги научим да летят...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Хора, които горят
Има хора, които живеят огъня в тях не престава да топли света останалите.. нека тлеят има хора, които горят!
Лицемерие
Мразя лицемерните усмивки боли от неискрените докосвания боли по-силно от смъртта... А не е ли същото?
Можеш ли?
Можеш ли да помниш, когато всички други са забравили? Да пазиш истината си и да не се съмняваш в нея?
Мечтая
Мечтая, чувам китарите. Сигурна съм, че акордите ще отекват в съзнанието ми дори и след смъртта.
Колко еднакво е различното
Колко еднакво е различното различното в ръцете им в допира в усмивките различното от теб...
Величие
Тишина. Същинска нирвана. Дори автомобилите на улицата бяха притихнали. Аулата тръпнеше в очакване на последните му думи. Знанието беше зад ъгъла, ала професорът отлагаше неговото представяне на публиката...
Сините ръце на възмездието
Вонеше на скука от белите плочки на високите стени. Хубавичка дограма с цвят на кафе се открояваше на третия етаж сред останалите прогнили прозорци, от които през работно време надничаха служителите на транспортна фирма…
Строителят 3
Единствено честта ми дава сила. В делата си човешки, ръкотворни аз следвам и Родопите, и Рила, и на Балкана върховете горни.
За Бог, Луцифер и феномена Магура
Откъс от книгата “Лунен възел”, изд. “Либра Скорп”, Б., 2020.
Размисли за човешкото и божественото в “Лунен възел” на Надежда Колева
“Лунен възел” е сборник с разсъждения по различни теми от живота. Представени под формата на разкази, мислите на Надежда Колева изграждат една своеобразна философия на нашето битие – кои сме ние, откъде идваме, къде…
Истинско приятелство
Намирах се на около петстотин километра западно от Адис Абеба. Пътувах към Иван и Цонка в град Бако. Управлявах малък джип Сузуки Самурай и понеже нямаше път, се движех по компас. Носех им захар, брашно, олио, мляко на…