Яхния от безсмислици (и щипка истина)
Сонет за сбърканото ястие Вселената, горещият ордьовър на живота със привкус на димящо Сътворение – величие, преглъщащо се с болка.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Сонет за сбърканото ястие Вселената, горещият ордьовър на живота със привкус на димящо Сътворение – величие, преглъщащо се с болка.
Понякога поглеждам в огледалото и търся във студеното стъкло коя пукнатина даде началото на разрушителното, срутило ме зло.
Отмерва тежкото махало минути сетни до присъдата. Като слепец душа печална се взира зорко в тъмнината за своя дом...
Отново озовах се в дълбините, във опит да отмия тоя свят, болезнено реален, и сълзите да слея със солта на твоя бряг.
Заравяш стъпала и грижи в пясъка разтваряш се във пръски светлина; в единствено прекъсвана от крясъка на чайките, позната тишина.
На прашната кутия със мечти в мазето днес случайно се натъкнах. Отворих я – засветиха искри и феникс от носталгия захвърка...
Стоя на ъгъла и взирам се във хората – вторачени във пътя все вървят непроумявайки, че своята история за да започнат трябва да се отклонят.
Вече два часа пиша празни думи в търсачката на своя телефон, вече два часа в тъчскрийна срещу ми се взирам, а в главата ми балон с халюцинации и мисли замъглени...
– Над мястото сме след пет минути! Бъдете готови! – полковникът изкрещя, но едва го чухме от неистовите вибрации на хеликоптера. А както се тресеше тази дяволска машина, смущаваща спокойствието на уж завоюваните от…
Ще ѝ дам още пет минути. И си тръгвам. Кой знае, може да ѝ трябва още време за грима, или пък да е в задръстване. Едва ли ще ми е вързала тенекия отново – този път обеща да дойде, без извинения! Най-сетне да оправим…
Разказът е отличен на Националния литературен конкурс “Петя Дубарова ‘2020”.
Не плаши ни, Генерале, с вируси – верига, ние знаем, че през юни лятото пристига.