Маскирана пролет
Защо ще дойдат птичите ята, от юг към нашата земя поели? Ще разберат ли те, че пролетта е тъжна във балканските предели?
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Защо ще дойдат птичите ята, от юг към нашата земя поели? Ще разберат ли те, че пролетта е тъжна във балканските предели?
Откъде се домъкна този Корона вирус, от Китай ли или от звездата Сириус? Господ го прати – ще кажа да ни изпита ума и куража. И на Стара Европа дъската й здраво захлопа.
Единствено за теб написах тези редове... да те обичам и да те жадувам вечно... Да целувам твоите очи и да те галя часове... потънали в любовна песен...
Ще дойдат щъркелите пак в Антимово, ти вече чуваш като от метроном трак-трак и знам, че много се вълнуваш.
Боже, зима е! – тихо извика, старата баба с топъл глас, и в главата й с бяло вече покрита, рисуваха спомени зимен пейзаж.
Над главите ни белият гларус прелита, очите ни влюбени пълни са с море, ръката ти в моята пръсти преплита, а вятърът танцува с плитките ти – две.
Видях, вървяхте двама на площада и криеше се нещо в едната му ръка. Коленичи той, ти стоеше права, бързо падна ти от щастие сълза.
Проф. Васил Колевски за книгата на Пенка Бангова “Великденски камбани”.
На 20 февруари 2020 г. в столичното народно читалище “Добри Чинтулов – 1935” в ж.к. “Дианабад”, Таня Мир се срещна със своите читателите, за да им разкаже повече за двете си книги – фентъзи повестите “Откритие” и…
Днеска Марта е сърдита, очевидец й посочил – брат й Сечко, без да пита винцето й сам източил...
Разрушаваме стени, създадени от мен и теб. Връщаме миналото... спомени Душите ровят се една в друга. Празни фрази театъра е празен...
Люба престана да чупи чинии в деня, в който всичките ѝ сервизи свършиха. Но в главата ѝ още звучаха примирените и сторили ѝ се тогава небивали думи на майка ѝ. Стояна беше живяла в съня си толкова дълго, че накрая вече…