Трубадури
Разграбиха душите ни безбожници, понесли кръстове, хоругви... А дяволски в очите им искри на златото примамливия блясък.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Разграбиха душите ни безбожници, понесли кръстове, хоругви... А дяволски в очите им искри на златото примамливия блясък.
Иван Вазов – 170 години от рождението му и 135 години от началото на Сръбско-българската война. Лалка Павлова за стихотворението „4-та годишнина на Сливница“ от Иван Вазов. Публ. в „Белези от огъня на словото“…
Има едно Черно и Бяло има едно, та дори има и Червено и Жълто...
Буен огън покрай пътя стъкнат за сърцето мръзнало-премръзнало, ти си хляба, ти си всичко, всичко...
В гребените бели на вълните втурват се и свирят ветровете. Мидите притихват по скалите, сгушени до бреговете...
Готов съм с вятъра да тичам и да обходя този свят. О, аз съм влюбен, влюбен и се разтварям като цвят.
Тъмнината в прозореца плиска, а на мене все ми се струва, че морето навънка бушува. Моята стая е лодка, чакаща вятър попътен.
В омагьосан кръг черен търсих верни следи – и съм вземал фенерите за изгряли звезди.
Странна история! Насън я видях: Бях попаднал във аудитория с много шум и смях.
Такъв ще ме запомните. Такъв – замислен и непоправимо горд.
Георги Н. Николов за позабравения днес поет Гено Генов (1934 – 1967).
Изкуството, като необходимост от изразяване на духовната същност на човека, полага началото на своята история още с появата на хомо сапиенс и съпътства цивилизационното му развитие до ден днешен, като всяко изкуство…