Годзилата
Дали не е мутирала във вирус?
И гази не със лапи,
а с вирусни вендузи,
човешката ни горда плът?
И без да прави избор,
мачка без подбор, на ред,
бедните, велможите и други,
щом има мост, създаден между тях.
Кога и кой ли ще я озъпти,
покрила в свойта сянка чудото Земя?
Надежда ѝ е Човекът,
така безмилостно от него похитена!
26.03.2020 г.
Константин Корадов
Константин Корадов е роден в град Бургас. Израснал е в Коджакафалийската махала, сега “Братя Миладинови”. Завършва Механотехникума в Бургас и Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски”, Долна Митрополия. Служи в Българската военна авиация. Това го…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар