Тя помни

Тя помни

С нея започва нашето пътуване,
тукашното ни земно битуване
кръщават ни в метално корито,
поръсват с нейните капки
от китка ухаен здравец.

С нея ни баят против уроки,
разтварят захар срещу уплахи
болните оздравяват
слепите проглеждат
от чешмите
с вода лековита...

Тя утолява жаждата и носи отмора,
разделя благината
разрежда солта
в нея виждаш отражението си
тя измива лицето,
но не и мръсния образ...

Плиска в заливите
трепери и звъни,
раздробява скалите
тихата вода брега изронва.

Щурти от изворите
Пее от потоците...
Спуска се в реките
Мирува в океаните...

Приижда от небето
а извира от земята...

Знае да шепти и
на сън да пристига
съня да краде
да отнема животи
във водовъртежи и наводнения...

И след мига неизбежен
докато догаря тамянът
с китка босилек ни ръсят
и ни изпращат...

Нас ни няма... а тя помни.
Знае се....
Край е...
И начало е..
На една смърт
На един живот

--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------