Недей забравя никога момчето си!
Онуй момче със бялата жилетка и сините, широки панталони, което на дивана спи до тебе, но всъщност в теб... И топли те с дъха си.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Рапсодия в септември
Аз съм джуджето, което държи барабана в дългия ред на безсмъртни, но мъртви поети. Аз съм вълната, която се скита пияна и върху камъка пръска пенливо сърцето си.
Животът, смъртта и любовта в поетичните видения на един варварин
Лалка Павлова за поетичната книга на Йордан Пеев „Филантропията на един варварин“.
Есен
Стъпвам по листи позлатени и нежни с крехкия полъх на есенна жар и съм толкова въздушна, небрежна, запленена от този чар.
Съвършенство
Душата си в дървото ваеш със толкоз много топлина, живот с длетото си дълбаеш в неповторима красота.
Да се завърнеш вкъщи
Искам да бъда до тебе когато си силен и когато си слаб. Всеки миг да ти бъде потребен, всяка дума да е като хляб.
Докосване до спомена
Открехвам тежката врата и още непристъпила от прага долавям двора как шепти “Ела” и нежно слънчев лъч пробяга...
Пролет пукна
Пролетта е като милувка, като нежно пробуждане, когато след дълъг сън виждаш утрото закачливо как наднича в стъклата. Почерпил сили от Майката земя се радваш на слънцето, на топлия полъх на вятъра и пиеш живителния сок…
Рила – чар и магия
Рила – чаровницата планина, която винаги вълнува душата ми до безграничност, като първа любов, като чудно вино... Планината, в която чувствам божията сила и закрила. Толкова много магия има тук!
Владетел на душите
Боян Чимов за книгата на Борис Бухчев “Светлопис” (сборник сонетни венци)
Поетичният сборник “Моделисимо… и шепот от графита” – оазис сред технологичното безумие на 21-и век
Силвия Колева за поетичния сборник на Константин Корадов “Моделисимо… и шепот от графита”.
Признание
Признавам си все още не се познавам и често не мога да определя, каква съм и каква трябва да бъда – дали лоша или пък добра.