Електронно списание за литература

Меридиан 27

Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.

Разкази

Из "Да се влюбиш преди Коледа"

Днес беше важен ден за всички от местния вестник. – Колеги, моля съберете се да обсъдим последните и най-важни новини от нашия град. Този път ще работим различно. Нека покажем най-доброто от себе си за най-вълнуващия…

Поезия

Ти и аз

Умножавам те, умножавам се... по ТИхАЗ, по ТИхТИ, по АЗхТИ, по АЗхАЗ и получавам и получавам: благодатна капка пролетен дъжд...

Поезия

Сонатина

Сега сме само спокойствие Сънувано, сладко спокойствие Самота и свежест – Празнично пърхай, пеперудо...

Поезия

Следобед

Стоим си равнопоставени помежду си: Мохамед, Буда и Христос, Аз и съпругата. Хапваме си нещо... Галактики... планети... Предъвкваме безсмислици до безвкусност...

Поезия

Горда песен

И гол и горд И още по-гол още по-горд И дори най-гол и дори най-горд От голорекъл до гордорекъл.

Поезия

Сърдечен инцидент

Сърцето се забърза, но сърцето не спря само си почина и пак забумтя, заблъска, заклокочи, заизхвърля кръв като че е бягяне и трябва да си пръв.

Поезия

Заминаване

Замина, спря, но продължи останах сам и тъжен, да беше се обърнала поне сянката самотна да обгърнеш.

Поезия

Любовни сезони

Чао мила, мила чао вятър отвява целувки и съжаление Чао радост, радост чао идва есен и горчиво съмнение.

Поезия

Край морето

Разкажи ми приказка, море, тъй както дядо ми разказваше приживе, и “сининикаквите” приказни „лъжи”, възторгваха въображението детско!

Ревюта

Родните опинци тръгват по море

Причините, които отправят българина да странства по море, не се различават съществено от подтиците и при другите народи. Търговия, поклонение по светите места, политическа и икономическа емиграция, по-рядко – опознаване…

Поезия

Жената с ябълките

Жената с ябълките всяка сутрин, през своя свят, край моя дом минава и в сянката на овдовели букви отива към пазара да продава.

Поезия

Мавруд от Станимака

Мило мое, и аз една Коледа имах хвърчило. Вънка трупаше сняг, вътре в мен бели вишни цъфтяха. Още помня как татко ми каза: „Ах, мине ли зимата, ще излезем навън и ще вържем хвърчилото с вятъра!”.