София Ангелова-Дамянова
София Ангелова е родена е в гр. Бургас на 7 септември 1958 г. Завършва полувисше образование в Държавния библиотекарски институт, а след това - българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 2001 г. става доктор по литературознание след защита на дисертация: "Семантика и функции на воденичното пространство в българската проза". От 2005 г. е доцент по българска литература в Университет "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас.
Нейни литературнокритически текстове са публикувани в сп. "Везни" и "Български език и литература", в. "Литературен вестник", участвала е в различни научни форуми със свои доклади и съобщения.
Автор е на книгите "Пространството и неговият език (Пространството на воденицата в българската проза - структура, семантика, функции)" (2003; II изд.: 2003), "Женският глас на историята (Българският исторически роман и жените авторки)" (2004) и "Българска литература. Критически етюди" (2011).
Книги от автора
Рецензент на книги
Редактор на книги
Публикации от автора
Цикълът “Царици на нощта” от П. К. Яворов и българският модернизъм
Този текст има амбицията да потърси обяснение на етимологията, дадена в развитие, на появата-на/необходимостта-от именуването на жената в последните поетически творби на Пейо Яворов – трите поеми от цикъла “Царици на…
Между очерка и пътеписа или другият Яворов
Прозата на Яворов и в съвременните му, и в по-късните рецептивни нагласи както на българската читателска публика, така и на критиката стои, според Тончо Жечев, “в могъщата сянка на неговата драматична, ослепителна…
Лудостта като възможност да се задават въпроси
Разказът “Лудата” от Елин Пелин
Бариерата на здравия разум и бариерите на идеологията
Лудост и нормалност в повестта “Бариерата” от Павел Вежинов
Другото лице на бунта
Свободата като отклонение. Романът “Под игото” във всеки свой ред крепи зададената от паратекста си (Под игото. Из живота на българите в предвечерието на Освобождението) задача. От една страна, осъществява първия по…
“Домът на битието” – между Άρπαλuκη и Dulle Griet
Смяна на хуманитарната парадигма, сериозен антропологичен преход, аудио-визуална култура, цивилизация на образа – това са само част от термините, с които съвременната хуманитаристика борави в опита си да характеризира…
