Петя Дубарова

Петя Стайкова Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас. Учи в АЕГ "Гео Милев" в родния си град. Самоубива се, ненавършила 18 години, на 4 декември 1979 г.

Пише стихове от най-ранна детска възраст. Първите й публикации са във в. "Септемврийче" и "Народна младеж", сп. "Родна реч" и "Младеж". Неин духовен наставник е поетът-преводач Григор Ленков.

През краткия си живот Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната красота.

Нейните произведения излизат посмъртно в книгите "Аз и морето" (1980; 1981), "Поезия. Стихове и разкази от различни години" (1984), "Лястовица. Стихове и разкази" (1987), "Най-синьото вълшебство" (1988), "Ученическа тетрадка" (1990), "Из писмата, дневника, творчеството на Петя Дубарова" (1991), "И светла, и истинна" (1993), "На слънцето сестра" (1995), "Петя Дубарова. Проза. Т. 1. Поезия. Т. 2" (2006-2007), "Петя Дубарова. Събрано.Т. 1. Поезия. Т. 2.Проза " (2015).