Разговор с родоотстъпника

Разговор с родоотстъпника

Ти сядаш при него със чувство на власт
над своето лято и своя Бургас
в сладкарница “Космос” пред чаша кафе.
А с мрачната властност на аутодафè

в теб клади извива ужасна вина.
С пенливия смях на щастлива жена
нощта ви издига невидим дворец –
на тебе и този красив чужденец.

Ти чакаш да видиш зеления скок
на поглед. Но в него със сила на бог
той мигом удавя красивата власт
над твоето лято и твоя Бургас.

Ти падаш в ръцете на нежния блус.
А вдига ръцете си горд Санта Крус.
Ти виждаш красивите потни тела.
И бясната сила на тази стрела,

която ще блесне, и само за миг
от живата плът на ревящия бик
ще бликне червена и дъхава кръв.
Тълпата реве, побесняла от стръв.

Ти виждаш и себе си някъде там –
сред бесните слънца, андалузи и плам.
И мигом разчупваш добрия дворец
на синята нощ. С твоя горд чужденец

ти тръгваш към някаква чужда страна
и срутват се като разбита стена
и твоето лято, и твоят Бургас.
Ти, слаба, безсилна, без капчица власт,

по-празна от въздух поемаш натам!
Как искам от своята мощ да ти дам!
Как искам пред теб нестинарски ръце
да вдигне вината и с бледо лице

да спреш с разширени от ужас очи,
в които загнезден грехът ти мълчи.
Как искам пред теб да изскоча сама,
преди да те срине напълно срама,

и двете разбития нощен дворец
да вдигнем пред твоя красив чужденец.
Как искам от своя Бургас да ти дам!
Но блъска в лицето ти черния срам.

И вдига се мракът настръхнал, свиреп,
с ръцете си хвърля сив камък по теб.
Прозорци, треперещи още от смях,
заплюват в лицето ти твоя сив грях.

Ти хукваш из някакви нощи и дни,
зад теб руини, руини, руини…
Над тебе луната със хлад на кама.
Ти бягаш, ти бягаш напълно сама.

Ти бягаш от тъмния мрачен затвор
на своя ужасен, огромен позор –
загубила сили и своето аз,
без капчица лято, със мъртъв Бургас.

23 октомври 1977 г.

-------------------

Публ. в “Петя Дубарова. Поезия”, Бургас, 2007.