Балканска рапсодия
Не зная кой е кой е крив и кой е прав в обърканата ни държава, но зная, че е чист балкански нрав – от голо риза да се сваля.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Не зная кой е кой е крив и кой е прав в обърканата ни държава, но зная, че е чист балкански нрав – от голо риза да се сваля.
Сънувам покриви и снегове по тях. И някой все се крие зад комина. Под стряхата се гуши птичи грях и ябълка сред цъфнала градина.
Светлините на нощния клуб примамливо пръскаха цветовете си. В прохладната нощ той приличаше на замък и изглеждаше приказно красив – поне такъв се стори на току-що слязлото от таксито момиче. Тя плати сметката, усмихна…
Градът беше малък, сгушен в Средна гора и целият от камък. Улици от камък, къщи от камък, каменни мостове и каменни чешми по дворовете. Имаше древна история и оттам идваше името му. Когато Мая вървеше из каменните…
Не утро с палава роса, а залез с пурпурен отблясък, изкъпан в златната река на отминалия ден.
Ефирната същност на водните кончета погълна тъгата и каляваше духа за следващата битка.
Ти ще се завръщаш като сън без гняв и хиляди въпроси. Ще те посрещна с утрото навън победила гордостта си.
Пролетта отдавна беше пристигнала, преди повече от месец, но времето, противно на очакването се задържа хладно и намръщено. Беше началото на май. Сутринта беше невероятна – слабият ветрец галеше всичко наоколо, а…
– Вие за колко часа сте? – прозвуча силен мъжки глас и прекъсна мислите ми, които както и да се опитвах да отклоня от миналото все дърпаха натам, към миналото, което всъщност беше изпълнено и с много хубави моменти. Е…
Привикнали към старомодност, към остри думи и дела, сърца обвити в пошла гордост, в алкохол удавили сме съвестта.
Мълчанието крещи от всякъде... от всяко село, всеки град, от всеки олющен блок и обезлюдени порутени къщи, от всяко убито лице на стар или млад...
Посекли мъжете в онази джамия... В косите на баба блестяло сребро. Тя, заедно с другите, с тъмна шамия танцувала тежко вдовишко хоро.