Песента ни е друга
Песента ни е друга. Песента ни е тъжна... (Im traurigen Monat November...) Като Зимна приказка, но в България...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Ограбена съм
Ограбена съм Не само аз... Обезличени живеем ние – бивши отличници в свойта родина България.
Руска
Мисълта за любимото му ядене леко застърга стомаха. Да е гладен – не е, закуси само преди два часа. Явор обаче така умее да описва, че сякаш виждаш пред себе си накамарената чиния и нямаш търпение да се заровиш сред…
Пясъчен часовник
Пак ме гледаш с онези очи, които някога хвърляха мълнии, изпод кичур сребристи коси и с венеца от ситните бръчици, ти си същия, същия, същия…
Пепеляшка ли?
Принце, дванайсет удари и бягам! Няма пантофка, но имам очи, с които те карах по мен да изгаряш и да ме следваш безпаметно ти!
Моето момиче
Аз ти го дадох сърцето си – цялото, грабна го още със първия стон, стръвно разкъсал духът ми и тялото, които доскоро ти бяха подслон…
Къща музей “Петя Дубарова” отбеляза 20 години от своето създаване
След четиригодишно прекъсване възраждат литературния уъркшоп в къщата-музей на Петя Дубарова. Алек Попов, Владо Трендафилов, Кристин Димитрова и Елка Стоянова са част от менторите в тазгодишното издание.
Огледалото
Най-хубава ме оглежда това огледало. Точно каквато съм си. С нагънатите клепачи. И двойната гушка. Ще взема да си я патентовам. И все пак трябва да поотслабна. Тая спасителна възглавничка на шкембенцето и под цял бански…
Паула Лайт не е “анонимна”, а държи на спокойствието на близките си
Коя е Паула Лайт? Интервю на Кристина Ненова, в. “България Сега” със загадъчната дама. (Препубликувано от в. “България сега”)
Из “Ехо от Родопите”
Татко ме е шамаросвал само два пъти. Като първокласник след училище нагазвам необмислено и продължително в дълбока вада с течаща снежна вода. Не усещам краката си с премръзналите стъпала. Там са насочени шамарите му…
Поетът и сатирик Ангел Лазов с награда
Докато някои се намират в творчески застой, а други бодро списват розови безсмислици и носталгични спомени, навръх седемдесетата си годишнина Ангел Лазов неуморно продължава да бичува обществените недъзи. Да се…
Пътят към ада продължава... през сърцето
За поета Ангел Лазов сърцето е най-святото място, в което се запазва родината България. А аленият мак е символ на сиянието за справедливост в душата му. В нея звучи и безсмъртието на победата чрез свещената музика на…