Лотосът е най-прекрасното цвете в Египет. Той расте във водите на Нил. Цветовете му са нежно бели, а когато разтворят листенца, приличат на загадъчни звезди. Толкова пищни и уханни са тия цветове, че мистиците говорят за хилядолетния лотос и сравняват разтворения му цвят с просветлената и прозряла мъдростта душа.
Не смятах да пиша това продължение. Знам, че Ахмед Доган отдавна се е простил с всичко човешко и за него думата съвест би прозвучала по-неразбираемо и екзотично от словата, изписани в древен ръкопис. Решението ми беше променено от някои читателски коментари. Хората изразиха мнение, че ставам жертва на лична омраза и че прекалявам по отношение на този нашенски политик. Искам да заявя най-категорично, че грешат...
Никога не съм изпитвала лоши чувства, да не говорим за омраза, към етническите турци. Баща ми някога ми разказваше за някакво ратайче, турче, което виждало как гладува той и неговите брат и сестра в малкото балканско селце. Изпълнено със състрадание, момчето задигало по малко брашно от богатия си чорбаджия и го носело на баба да изпече хляб за децата...
Тази есен паламуд не се яви. Някои стари рибари твърдяха, че това се дължи на дълго продължилото сухо време, обхванало страната. Други следваха древното поверие за плодовитостта на орехите или преданието, че тези пасажи се появяват през седем години, като не спираха да търсят нови знаци от природата...
Заглавието на тази книга на отдавна признатия майстор на съвременния разказ, живеещия в Бургас Иван Сухиванов – “Бягства”, звучи непретенциозно, но песенно-звучно и е емблематично призивно отглаголно съществително, обобщаващо нагласата и действията на героите. Тази книга на автора извисява неговата репутация на майстор на психологически и исторически наситен съвременен разказ.
Често в публичното пространство ме укоряват, че съм прекалено черногледа, че ми липсва всякакъв позитивизъм, че пътят, който соча (да се гласува със зачеркнати бюлетини) е безсмислен, вреден и нихилистичен. А какво да сторя, скъпи приятели? Какво?! Политическият живот на България ни поставя в ситуация да избираме между Сцила и Харибда, между две чудовища като кръга около комунистите и техните обслужващи сателити и злокобната клика на пожарникаря Бойко Борисов.
Имало едно време една “земя като човешка длан”, както я зовял поетът. И тази длан, с жажда и копнеж, се протягала към света за докосване, за ласка, за прегръдка. Народът й искал тя да бъде нормална част от планетата, а хората, нормална част от човечеството.
Имало едно време един беден, нещастен и озлобен народ. Добри и трудолюбиви били хората, но уморени и измъчени от тираните. До гуша им дошло от затягане на коланите, мизерия, крадливи и подли като плъхове политици, гавра с тяхното достойнство. И защото това е народът български, упорито вярвал, че чудото, спасението, мистичната помощ свише и магията могат да дойдат само отвън.
Направих магически мост във времето. Озовах се в Средновековна Европа и посетих, черния сабат. Отидох право на една горска поляна, където вещиците служеха литургия в прослава на Сатаната...
Отдавна, много отдавна, още от зората на държавността, се играе една и съща любима игра на котка и мишка. Котката е държавата с ненаситната си хазна, високите мита и акцизи, рояка бдящи чиновници, митничари, данъчни служители и пр. Мишката е символ на групите храбреци и тарикати, чиято заветна цел е да погълнат плячката сами, без да оставят и парченце за лакомата паст на котката. Играта се нарича контрабанда.
