Подсещащият метър
Двама състуденти и съквартиранти, вече на почетна възраст, водеха оживен разговор, изпълнен със скъпи спомени от студентското минало. След завършване на аграрния университет в Прага съдбата отреди трудовият им живот да…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Подивелият котарак
Малкият Гошко завърши четвърто отделение в Бургас и пристигна в родното си село Граматиково, да прекара лятната ваканция. Там вече беше по-големият му брат – Иван. Тука децата се чувствуваха волни, безгрижни и безкрайно…
Чумата
Георги Гакев сложи серкмето, малко сланинка, няколко стръка зелен чесън и комат хляб в конопена торба и се запъти към Велека. Реката отстоеше на 4-5 километра от селото. Целта му беше да се разходи сред природата, да…
Остроумието на Куция
В кръчмата на Христо Клинчето си пийваха млади и възрастни, кой вино, кой ракия. Между тях бяха и двамата известни селяни – Петър Куция и Митю Пелтека...
На риболов
Преди няколко дни, Петър, Киро и Илия се уговориха да отидат на риболов на Велека. Разпределиха си задълженията по подготовката на излета. Илия трябваше да набави бял и червен червей. Петър да осигури малки жабки...
На излет за гъби
Киро беше запален гъбар. От малък съпровождаше майка си из гората или поляните край село, където на есен беряха вкусна полска печурка и сърнела, през късна пролет пачи крак, а през лятото до октомври – манатарка, булка…
Конкурсът
Броени дни оставаха до великденската ваканция. Децата от прогимназия “Цар Борис Трети” в Бургас я очакваха с нетърпение. Едни да се отдадат на безгрижни игри, други да отидат на гости на баби и дядовци на село и трети…
Принадлежност
Какъв сблъсък, разсеяно, а после отскок и обръщане рязко да видиш досадника. И замира псувнята ти, и макар по-висок, се смаляваш пред нея, и съвсем се забравяш.
Наполовина
Обяд, преминал е денят наполовина. Но наполовина съм и аз. Запалвам свещ, поне от топлината ти да има... А ароматът е така познат.
Да си в ръцете ми
Ще те изстискам до последната ти капка. Ще изпия сокът ти, облизвайки с език. Ще си уверен как неистово те искам и сам ще потечеш към мен със вик.
Изрязано
Думите мамят. Предпочитам очите. Има погледи, които говорят и в тъмното и ти разказват не приказки с герои измислени, а за себе си в твоите прегръдки обгърнати.
Изглежда глупаво
Изглежда глупаво да мислиш за някого толкова често, да се усмихваш винаги при някой спомен нелеп, да се изчервяваш тайничко зад прикрита небрежност, да не пропускаш ни дума, ни тон, нито ред.