Да върнеш ограбеното
Класната ръководителка затвори дневника и огледа още веднъж присъстващите на родителската среща. И някак тъжно каза, че пак тези, с които най-много иска да се срещне, ги няма! – Бих помолила след срещата, като член на…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Овен на врат
Дядо Симеон почука на вратата и като получи отговор, влезе по терлици в кабинета. Това ми направи силно впечатление, та го запитах къде са му обувките. – Ами, че вънка ги оставих, кални са, пък тука гледам чистичко…
Мълчаливият
Още от входната врата на районното управление ме лъхва познат мирис на силен парфюм. А това е сигурен знак, че снощи пак са бродили някои от проститутките в квартала, сигурно за някакъв скандал в близките заведения…
Дребна алчност
Противоречиви чувства ме връщат към едно дело, завършено отдавна. То не беше трудно от правна страна. Затруднихме се само при издирване на автора на престъплението. Всъщност, това не е рядко явление – никой престъпник…
Една малко изоставена версия
Началникът на службата затвори папката със зелени корици, премести я към края на бюрото и енергично стана от стола. Отвори желязната каса и взе друга папка, малко по-малка, но също така зелена на цвят...
Пилони в морето
След всяко завръщане от отпуск полковник Несторов обхождаше кабинета си по няколко пъти, сякаш за първи път влизаше в него. Като добър приятел се радваше на срещата с всеки предмет и му се струваше, че всичко е ново…
Кому е необходимо всичко това
Винаги съм изпитвал отвращение от тези дела. Те не са трудни от правна и фактическа страна, напротив, разследването им е леко. Вярно е, че понякога се затрудняваме, докато намерим укриващия се родител, който съзнателно…
Дежурство след полунощ
Старши лейтенант Николов излезе от дежурната стая и реши да намине първо към трети пост. Тръгна по перона, наоколо районът грееше под светлините на десетки прожектори. Коловозите на гарата след заминаването на влаковете…
Прозорецът ми в тъмното се взира
Прозорецът ми в тъмното се взира, око отворил в сивата стена, случаен блясък в рамката си скрива като бедняче лъскава пара.
Неконкретно
Аз бях ти дала... Аз всичко бях ти дала. Пулсирането лудо на кръвта, и хляб, и стих, и женственост, макар и неузряла.
Луната и аз
Защо Луната толкова ме вдъхновява? Дали защото е светла и бяла като търсената доброта?
Когато се завърнеш
Когато се завърнеш уморен и все още отдаден на Морето – не ме събуждай. Остави ме с виновните си сънища да бъда.