Не тръгвай, Одисей!
Не тръгвай, Одисей, на тази война! Тя е нежна песен пред това, което след нея те чака.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Подарих ти кон
Подарих ти кон. Само не мисли: сега, къде ще го държа, с какво ще го храня, какво търси кон сред град...
Не смъквай плаща още, рицарю!
Не смъквай плаща още, рицарю, нощта продължава... Ето – и совата – и тя пропищява злокобно. Злобно прилеп над теб прелетя.
Из “Професия адвокат”
Неспокойният дух на редица адвокати намира поле за изява и контакт с обществото в музиката, рисуването, театъра. За тях изкуството е израз на вътрешна потребност, проява на духовната им същност, отмора след напрегнатата…
Севилските магнолии
По пътя на севилските магнолии се трупат притчи за изтритите икони, които сякаш вятърът донесе ни.
Между полунощ и два
Навсякъде вървя, където ме последват. Разбирам твърде много, затова не мога да не се оглеждам пред вратата. Нека. Тя идва всяка вечер между полунощ и два.
Froh
Наполовина заснежени хълмове, които са разбъркали вселената. Разтърсващо студът побърква ме, нагоре още трябва да погледам.
Да убиеш вълчица
Луната – пълна. Вълчи час. По вените ми тръгва мракът. Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква. Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен. Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв…
Старицата
Тя стои на пейката отпред и присвива поглед катарактов. Залез калайдисан, с цвят на мед спря до нея и се заоплаква.
Зло
И е страшно – единствено мрак. Празен пъкъл (сама съм си демон). Аз съм своят най-яростен враг, а гневът ми е здравото стреме, във което забивам пети...
Този, който тъпче само долу
Вкопчен в уюта на земната твърд и закопал във пръстта като кърт, и като камък, вдълбан във калта, и като гущер, зарит в пепелта...
Живееш ли?
Живееш ли, или отдавна просто съществуваш, обвит във плътна пелена на норми и заблуди?