Невъзможно ми е
Невъзможно ми е – да те няма. Забързана да се завърна и да не те открия.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Невъзможно ми е – да те няма. Забързана да се завърна и да не те открия.
Ще бъда старица. И аз – като другите. Ще сърбам бавно супата си от малка, нащърбена купичка.
Хронологията и библиографските данни за преводи на Яворовата поезия на полски език очертават едно, макар и закъсняло, но представително и пълноценно присъствие на българския поет сред достъпната за полския читател…
През 1910-1911 г. драмата е във въздуха на българската култура. Драмата е очаквана, желана и мечтана; не е възможно да не се появи. Народният театър вече се е превърнал за тези три години наистина в централна културна…
Този текст има амбицията да потърси обяснение на етимологията, дадена в развитие, на появата-на/необходимостта-от именуването на жената в последните поетически творби на Пейо Яворов – трите поеми от цикъла “Царици на…
В голямата и твърде разклонена празнично-обредна система на българина значително място заемат народните поверия, предания и легенди. Най-често мотивът за вълка се реализира и извлича от този религиозно-митически космос…
За първи път чешкият читател се среща с името на П. К. Яворов през 1902 г., когато в бр. 4 на най-авторитетното чешко славистично списание “Словански пршехлед” Н. Бойко публикува статията си “Българската литература през…
Настоящият статия е опит за интертекстуален прочит на част от класическите творби на двама емблематични лирико-драматични поети на Ирландия и България – Уилям Бътлър Йейтс и Пейо Яворов. Концептът за “общи типологии”…
“Аз сам не съм, ни тук самси – в заключената стая…”. Тая точно трагическа едновременност в теснотата на заключената стая и безкрая на самостта, властно и настойчиво ме предизвиква да си мисля и представям Яворов лично…
Образованият читател/слушател на този биографичен етюд би се препънал, би се стъписал дори, още от заглавието. Какъв диалог Яворов-Мина през 1910 година? Та нали през тази година те не си разменят дори писма, нали през…
Прозата на Яворов и в съвременните му, и в по-късните рецептивни нагласи както на българската читателска публика, така и на критиката стои, според Тончо Жечев, “в могъщата сянка на неговата драматична, ослепителна…
Далчев, иначе тъй пестелив на оценки, е оставил за своя поетически антипод Пею Яворов доста редове. Някои от тях са безпощадни, други – просто заядливи, но има и няколко, които според мен изразяват най-сгъстената и…