Невъзможно ми е

* * *

Невъзможно ми е –
да те няма.
Забързана да се завърна
и да не те открия.
Ръцете си потръпващи
да не протегна
и да не докосна
твоето очакване.
В очите ти –
без дъх да си поема –
да не мога да потъна.
И те със своя блясък лунен
да не ме приемат.
И да не ме откраднат –
от мен самата
и от този свят вечерен.
Самотата
от ъглите ехидно да се киска
и да ме затваря
в своя стъклен глобус –
студен, безмълвен,
болезнено прозрачен.
Обезумяла в мен да се вторачва,
душата ми да разсъблича.
Със пръсти кокалести
да се рови в нея,
на обичта ми
седефа девствен да оголи,
за да види
как в болката си
с вик ще се разтворя!

Невъзможно ми е –
да те няма...