Андреана Пейчева
Бургаска поетеса (родена 1963 г.), починала твърде млада.
Автор на поетичните книги: “Вик” (1991 г.), “В обятия утринни” (1997 г.), “Преди да е дошла омразата” (1999 г.) и "Адажио на самотата" (посмъртно, 2013).
Книги от автора
Публикации от автора
Прозорецът ми в тъмното се взира
Прозорецът ми в тъмното се взира, око отворил в сивата стена, случаен блясък в рамката си скрива като бедняче лъскава пара.
Неконкретно
Аз бях ти дала... Аз всичко бях ти дала. Пулсирането лудо на кръвта, и хляб, и стих, и женственост, макар и неузряла.
Луната и аз
Защо Луната толкова ме вдъхновява? Дали защото е светла и бяла като търсената доброта?
Когато се завърнеш
Когато се завърнеш уморен и все още отдаден на Морето – не ме събуждай. Остави ме с виновните си сънища да бъда.
Невъзможно ми е
Невъзможно ми е – да те няма. Забързана да се завърна и да не те открия.
Обещание
Ще бъда старица. И аз – като другите. Ще сърбам бавно супата си от малка, нащърбена купичка.
