Поезия

Когато се завърнеш

* * *

Когато се завърнеш
уморен и все още отдаден на Морето –
не ме събуждай.
Остави ме
с виновните си сънища да бъда.
С болката им
тихо да се лутам
и да те търся някъде по кея.
Със вик
на Морето да се моля
поне една от нощите си с теб
да изтърве.
Със бели пръсти да я взема,
с очи да мога да я омагьосам –
за да не оставам никога сама.
Когато се завърнеш
уморен и ограбен от Морето –
не ме събуждай.
Целуни ме.
Ще се лутам още
с моята вина.
И просто ще помисля,
че сънувам...

За автора

Андреана Пейчева

Бургаска поетеса (родена 1963 г.), починала твърде млада. Автор на поетичните книги: “Вик” (1991 г.), “В обятия утринни” (1997 г.), “Преди да е дошла омразата” (1999 г.) и "Адажио на самотата" (посмъртно, 2013).

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.