Когато се завърнеш

* * *

Когато се завърнеш
уморен и все още отдаден на Морето –
не ме събуждай.
Остави ме
с виновните си сънища да бъда.
С болката им
тихо да се лутам
и да те търся някъде по кея.
Със вик
на Морето да се моля
поне една от нощите си с теб
да изтърве.
Със бели пръсти да я взема,
с очи да мога да я омагьосам –
за да не оставам никога сама.
Когато се завърнеш
уморен и ограбен от Морето –
не ме събуждай.
Целуни ме.
Ще се лутам още
с моята вина.
И просто ще помисля,
че сънувам...