Неконкретно
Аз бях ти дала...
Аз всичко бях ти дала.
Пулсирането лудо на кръвта,
и хляб, и стих, и женственост,
макар и неузряла.
А сълзите от жажда онемели?
Аз дадох ти и тях, и нежността,
и свойта доброта
пред нищо не прегънала колене.
Какво ми даде ти?
Целувка недовършена.
Лъжа.
И... малко от избягалото време.
Андреана Пейчева
Бургаска поетеса (родена 1963 г.), починала твърде млада. Автор на поетичните книги: “Вик” (1991 г.), “В обятия утринни” (1997 г.), “Преди да е дошла омразата” (1999 г.) и "Адажио на самотата" (посмъртно, 2013).
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Когато съм сам
Понякога ще бъда във съня ти, но ти не вярвай, там е пролетта ни, която ще изчистя със кръвта си за да те имам още. Още, ще те имам!
Обичам те, море
Обичам те, море, обичай ме и ти. От мен самия моля те спаси ме. Закриляй ме, пази ме, защити сърцето ми от завист и злини,
Морска приказка
Сутрешна мъгла се стели по заспалото море. Призрачна дъга оплита плесенясало небе.
Коментари
Добави коментар