Падна листо
Плаче някъде дърво – Голо, обезобразено... И чувам виене отново.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Стъклени очи
Имало едно време едно момиче. Да, това съм аз. Пътува безспирно тя и никой никога не я спря.
Лалета
Лалета – цветни сърца, големи и малки, докоснати първи от росна сълза, попивате жадно от първите пролетни капки.
Кой ви праща?
Кой ви праща, сънища чудати и настанява ви до мен? Кой от истините кратки ви превръща в изненада за началото на следващия ден?
Утеха
Сънищата ми утеха са за изминалите дни в тревога, за годините набързо изживяни и за чувствата, раздадени без воля.
Соната
В една капка се събраха и нощта и сълзата, и докоснати от лунен лъч превърнаха се в празнична соната.
Далече съм от теб
Далече съм от теб, Рила планина, а от ручея ти искам жаждата да утоля, да мога с кристалната вода очите си да мия и от свежестта на Рилската река сърцето да наситя.
Петуния
Петуния уханна, нежна като кадифе, изпълнила си двора с твойте летни цветове.
На Родопа
Искам са се сгуша в теб и да заспя, а повеят да ми донесе горските цветя, и в прегръдката на разноцветни есенни листа в танц с феите надалече да се понеса.
Дива орхидея
Прегърни ме и ме превърни в крехка, дива орхидея, една от многото всред всичките треви, там където летните божури омайват с горещия си пламък.
Есен
Като узрял кестен се пропуква есента, листата сякаш поръсени със злато затрупват стъпките и лятната следа, посрещат зимата задала се от рано.
Слънчев ден
Зная, че ще дойдеш, но не като златен принц, нито като буря, или пък като звезден миг.