Стъклени очи

Стъклени очи

Имало едно време едно момиче.
Да, това съм аз.
Пътува безспирно тя
и никой никога не я спря.
Никъде не е тя желана –
навсякъде е гледана с омраза.
Причината за това хорско отношение
е неин недъг, който предизвиква смущение.
Очите й стъклени са,
те отразяват душата грозна.
Затова е тяхната омраза,
а тя се чуди кой така я наказа.
Това момиче аз съм,
но и ти, и тя, и той.
И никога няма да намерим ние покой.
Да, това сме ние, това сте вие или те.
Моля, не убивайте това невинно дете!