Пресъхнало море
Пресъхнало море от копнежи, живот превърнал залеза в отплата, далечни хоризонти недостъпни за душата реки дълбоки помътняли от самотата.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Пресъхнало море от копнежи, живот превърнал залеза в отплата, далечни хоризонти недостъпни за душата реки дълбоки помътняли от самотата.
Когато морето се отдръпне рибарят прибира своите мрежи, a щом се затъмни небето чайките долитат към бреговете стръмни.
Улови една несбъдната мечта, прибери я после при другите забравени, съхрани ги някъде, но не чакай копнежите и лицата в тях задълго да се крият.
Не се сърди на вятъра, че донася бурите и облаците тъмни, че с него песента на птиците отлита, че от поривите силни скалите се рушат.
Магьосница е тя, облякла се е в бяло и скрила се е в хорските неволи, обикаля денем сякаш скрита под крило, а през нощта полита с откраднати мечти.
Икона свята, нарисувана с магия поглъща нашите очи, икона на Света Екатерина на мъченица свята там лика искри.
Хвърчила в небето всякакви се виждат, от някъде на високото летят, измислени и цветни, леки, те във въздуха трептят.
За кого да пиша, за душата? За света, преминаващ покрай мен или за времето отминало, когато дните бяха ярки и желанията вечни?
Безкраен звездопад от мисли. Нощта е бляскава и цялата в мистика.
В природата дивна така е, там няма помисли, а само сила. И в едно с водата, светлината някак си е сътворила едни да стъпват по земята, а други да летят с крилата.
“Kazanlak.Com” за представянето на фантастичната повест (с тракийски сюжет) “Откритие” на Таня Мир в Казанлък.
От 2018 г. стихотворението “Посвещение” на Петя Дубарова влиза в учебника по литература за ХІІ клас.