Пресъхнало море
Пресъхнало море
Пресъхнало море от копнежи,
живот превърнал залеза в отплата,
далечни хоризонти недостъпни за душата
реки дълбоки помътняли от самотата.
Пресъхнало море, в което сушата вещае,
че от миналото надеждите са голи,
че природата с човека си играе,
и за отплата той ще иска да се моли.
Пресъхнало море, потопи ме ти в мрака,
вземи и мене в твоите простори,
щом копнежите до дъно си изпило,
поеми и мен и заведи ме в дълбините свои.
Румяна Уитчер
Румяна Уитчер е родена в град София, където завършва основното си и средно образование, а по-късно и Софийският Университет “Свети Климент Охридски” със специалност Биология. От 2001 година живее в провинция Сомърсет, Великобритания, но не престава да бъде…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Кехлибарени нишки
Красотата на словото се разгръща като есенен лист, носен от вятъра на времето. Една дума може да бъде искра, разпалваща пожара на спомените...
Къща от обич
Това, за което говориш, прилича на стара къща, пуснала корени в низината. Опитваш се да я отместиш горе на билото с помощта на вятъра и своите здрави ръце.
Коментари
Добави коментар