Е-списание

Докато те търся,
ще огледам дъното на самотата –
коя ли част от тялото ми
подпира стръмнината
на твоето отсъствие?

Скрий се в отсъстващото тяло –
о, пясъчна отливка на вдлъбнатината!
В топлината му се скрий –
спомен за ръцете, които да погалиш,
за рамото, където да подпреш умората.

А. трябваше да замине незабавно. Сутринта й се обадили, но това научих чак следобед, когато А. ми звънна по телефона в редакцията, за да ме предупреди. След половин час А. пристигна при мен. Носеше една голяма и една малка чанта, които още с влизнето си изсипа отсреща на креслото. Неизбежно било, трябвало да замине, не ставало иначе и ако тя не отидела, кой друг щял да отиде, понеже другите (А. визираше роднините си) били заети и не можели да отидат, колкото и да искали да го направят.

Той е роден далеч от морето, но тъй като има море в кръвта си резултатът е един – премества се от Тракия тук, на брега. Когато душата го заболи, облича водолазния костюм и се гмурка – дълбоко, дълбоко, в тъмното и тихото, за да събере себе си, да пречисти душата си, за да продължи нататък...