Тихо... Спете!

Тихо... Спете!

Последна страница;
                   твърда корица.
Приказка;
          роман;
                 финал.
Светът е малка библиотека,
но само смелият е проумял –
Драмата не би могла да е красива,
цялата покрита в прах...
Простете дързостта ми тук!
       Простете!
Но да не вижда поискайте от друг.
       Тихо...
                  В тишината спете!
След време...думите ще се открият –  тежки.
Винете мен! Аз наруших съня...
Звукът е топъл, лек и нежен,
но ще ви върне към деня,
                        към онзи ден,
към тези дни;
              запечаталите премълчани грешки!
И в звуците откривам своята вина,
и скоро с друга,
               нова;
                     в чужди звуци
ще я заменя!...