Първата болка я прониза рано привечер. Поблагодари на съдбата, макар че не заслужаваше благодарност мръсната кучка, щото й натресе това – за Бога не смееше да мисли, не и преди онова, което й предстоеше да извърши – поблагодари на съдбата за единствената милост, дето тая скръндза й бе отпуснала: че раждането се случи през зимата...
От “театъра на сенките” по стълба без перила, устремена нагоре, към небето, изминаваме ПЪТЯ, отреден за всеки един от нас. И не е важен маршрутът, както казва Наталия – лек или труден, важни са срещите ни по този път и следата, която оставяме след себе си...
В края на лято 2017-о след жеги, морски бриз и зелени вторници явно е дошло време да се оценяват видовете (поетично) – така твърди Живка Иванова и съвсем сериозно и отговорно (както може само тя) се е заела с тази нелека задача и с надеждата, че и нашите поети като Иван Методиев, Биньо Иванов, Георги Рупчев ще бъдат оценени и творчеството им ще оцелее като това на Шекспир.
С младата писателка Йоана Вълчева се срещаме за втори път. Поводът сега е премиерата на наскоро излезлия от печат втори роман – “Пегол”. “Пегол” е история за мечтите. За това, че ако вярваш в тях и се бориш, те могат да променят света. В този роман има и солидна доза конспирация”, казва Йоана...
Борис се чувстваше изтощен. Беше завързан за един стол, а тъмна превръзка притискаше очите му. Нямаше представа на кого бе пленник. Имаше стотици хора, които го търсеха или го искаха мъртъв. Не знаеше какво да очаква и това го изнервяше. Внезапно чу проскърцване на врата. Въздухът се раздвижи и някой се прокрадна зад гърба му...
