Поли Николова за нейната книга “Безмилостно жестока”
Поли Николова: Каквото и да правим, трябва да влагаме частичка от онази Любов, с която Творецът ни е създал, и която е във всеки един от нас!
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Поли Николова: Каквото и да правим, трябва да влагаме частичка от онази Любов, с която Творецът ни е създал, и която е във всеки един от нас!
Мълчи ранена тишината, в неоправдано тъжни мисли. И слуша стъпките заглъхнали отзад вратата, как стене тя – Душата, и чака Светлината...
Когато ръка подадеш, когато изцяло си ти във копнеж, че надежда даряваш, че има добро във света...
Уморих се от голи дървета. Уморих се от дъжда тъй студен. Уморих се от вятъра режещ, въздуха или другото в мен.
Днес ми се мълчи. Просто хей така. Днес планети и звезди будят мисълта една. Коя съм, защо съм, отде ли дойдох?
Вселената днес път ми направи. Даже не молих аз за това. Усмихна се някак и рече: За осъзнаване вече е време. Да видим, дали готов си да сбъдна твойте “неща”. А мойте неща – желания простички...
Тази нощ звездите не блестяха. И въздухът някак бе режещо хладен, направо студен. Луната и тя не излъчваше свойто сияние. Тъй тихо, смразяващо беше и в мен. Дали защото април си отива, а незнайни ще бъдат майските…
Мира Дойчинова: Разковничето на успеха е да откриете своето собствено вдъхновение и да го подарите на света.
Давам всичко, но какво получих аз? Това все се питам, но винаги съм пас.
Ти ли си този, който усмивката ще върне? Ти ли си този, който болката ще превърне в пепел и прах...
Само ти, който крадеш моя сън и без дъх оставяш ме ден след ден, куп сълзи на теб посветих, не сълзи, а огнени капки.
С рани по лицето и по-страшни в сърцето, идваш и рушиш, дори когато, сам и ти кървиш...