Само ти

Само ти

Само ти, който крадеш моя сън
и без дъх оставяш ме ден след ден,
куп сълзи на теб посветих,
не сълзи, а огнени капки.

Само ти истински ме нараняваш,
мира нямам, миг покой,
и споменът, как мен сама оставяш,
дава воля на мъката безкрай.

Къде сгреших?
Отговор да чакам ли, не знам!
Чувствата ти с какво потуших?
Или отново и тук бързам?

Каза ми ти:
Няма да ме разбереш!
А как бих могла,
докато възможност не ми дадеш!

Обичам те!
Сърцето пак без глас крещи!
Искам те!
Душата пламенно мълви!

Сили да мечтая
вече нямам,
сълзи да ридая –
от тях искам да избягам.

Спомени топли
скитат се из пусто място,
падат и стават вече изморени,
борещи се вратата да залостят.

Врата отворена
за теб единствен мой,
държаща мен прогонена
от погледа твой.

Врата тежка
или твоето сърце,
имало мен за забежка,
за наивно и глупаво дете!

Пустиня безлюдна
остави ме ти,
гледаща безмълвна
стъпките върху сърцето си.

Само ти, единствен мой,
моя болка, мой порой-
ти, който с една ръка направи
света за мен ад и рай!

Всичко на тебе дадох,
нищо за другите не запазих,
а сърцето разбито от мъка и сълзи,
някъде при теб оставих.

Пази го, изхвърли го, замени го,
само твое то остава!
Остава и вечно ще се надява
твоето към него да погледне и то!