Воин (Assassin)

Воин (Assassin)

С рани по лицето
и по-страшни в сърцето,
идваш и рушиш,
дори когато,
сам и ти кървиш.

След теб остават само
прах и сива пепел,
с натежало от меча рамо,
на собствената си мъка
ставаш ти свидетел.

Под тежките рани
и черните одежди,
сръчно изковани
от живот без надежди,
виждам аз красивото лице
на едно
много рано пораснало дете.

Красивата усмивка,
неволните игри,
принуден да загърбиш
и омразата да позволиш
в сърцето ти да гори.

И щом гори с искри лъжовни,
пламък кара те да виждаш,
далеч от ръцете грижовни,
в обятията на скръбта да притихваш.

Ти си воин!
Чувам как ти викат.
Роден си ти за бой! –
продължават глупостта си да тикат.

Погледни ме!
Нека тежкия меч да заменя
с нежната ръка
на любовта една.

Воин красив
с бисерни очи,
студеното желязо пусни,
света необятен и мен
с нежност ти прегърни.