Дива орхидея
Дива орхидея
Прегърни ме и ме превърни
в крехка, дива орхидея,
една от многото всред всичките треви,
там където летните божури омайват с горещия си пламък.
Целуни ме и ми прошепни само прости думи,
които да оставят силен трепет от прегръдката -
тази неочакваната,
че тя да може искрите лумнали в едно да потуши.
Забрави ме, за да мога
да усещам въздуха в листата си,
да посрещна слънцето, опарило крехкото стъбло
и да искам да поема свежестта на несбъднатото утро.
Румяна Уитчер
Румяна Уитчер е родена в град София, където завършва основното си и средно образование, а по-късно и Софийският Университет “Свети Климент Охридски” със специалност Биология. От 2001 година живее в провинция Сомърсет, Великобритания, но не престава да бъде…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Кехлибарени нишки
Красотата на словото се разгръща като есенен лист, носен от вятъра на времето. Една дума може да бъде искра, разпалваща пожара на спомените...
Къща от обич
Това, за което говориш, прилича на стара къща, пуснала корени в низината. Опитваш се да я отместиш горе на билото с помощта на вятъра и своите здрави ръце.
Коментари
Добави коментар