Утеха

Утеха

Сънищата ми утеха са
за изминалите дни в тревога,
за годините набързо изживяни
и за чувствата, раздадени без воля.

В съня си виждам вчерашния ден,
и пак живота връщам отначало,
прегръщам спомените силно,
а те ме галят, нежно, но лъжливо.

На утрото поглеждам с насмешка,
че то не знае нищо – нито грешка,
с младостта си то по изгрева се води,
и достигне ли до здрача забравя своите неволи.

Тогава сънищата пак при мене идват,
и от деня изминал те събират
всички грешки преживяни
и от тревогата превръщат те нощта в мечтание.