Обувките на дядо ми
Обувките на дядо ми които с четки галехме, пред други, дето хвалехме, сега са зейнали, корави, скъсани и изподрани.
“Поетични меридиани” е инициатива на бургаската поетеса и преводач Наталия Недялкова. В тази рубрика тя представя творби от съвременни автори, участници в ежегодния поетичен фестивал “Карамановите срещи” (“Караманови средби”) в гр. Радовиш, Република Македония. Представените творби са в превод на български от Наталия Недялкова.
Обувките на дядо ми които с четки галехме, пред други, дето хвалехме, сега са зейнали, корави, скъсани и изподрани.
От бостана край воденицата откъснах кърска любеница. Отвън е лист-зелена Отвътре – жар-червена.
Хихи, хихи-хихавела! Баба има коси бели. Дядо има коси гъсти. Мама има малки устни...
Уморен от света, смачкан в собствената си бездна, търсейки милостиня отбелязвам звезди, припознавайки се в една.
Кой пръв се е родил на този свят, умът или мъдростта? Кой пръв е бил прободен от варварите на този тъжен свят? Дали това е бил умът, който пръв използвал Слово, или това е била мъдростта, която надхитрила ума!
Под стотици милиони звезди стотици милиони мантри са изречени. Под стотици милиони божествени тела стотици милиони скъпоценности са създадени.
Хитри са зверовете и нямат сенки а бял е моят път и синя е кръвта ми и златна и сияйна е мисълта ми...
Моята преминаваща измама континуум на празнотата вървя от репликата на ядрото...
Утрото се надига от леглото си сънят ми изпрати като лош знак от нощта изхвърчал от прозореца бял гълъб прободен от моята сянка...