Обувките на дядо ми

Обувките на дядо ми

Обувките на дядо ми
които с четки галехме,
пред други, дето хвалехме,
сега са зейнали, корави,
скъсани и изподрани.

Вече не ги бива
нито за обуване
нито за събуване
нито за газене
нито за лазене
нито за ходене
нито за водене ...

Във всяка от тях
спи по един облак сух,
по един вятър глух
и по едно изминало време –
което в жалбите дреме.

Обувките на дядо ми
които с четки галехме,
пред други, дето хвалехме,
сега са зейнали, корави
износени и изподрани.

А някога най-хубави бяха,
Най-хубави бяха.
По-силно от усмивката му
те блестяха.

--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------