Когато се ражда жена...
Казват, че и стрехите плачат, когато се ражда жена. Ридаят на глас, изправени срещу небето...
“Поетични меридиани” е инициатива на бургаската поетеса и преводач Наталия Недялкова. В тази рубрика тя представя творби от съвременни автори, участници в ежегодния поетичен фестивал “Карамановите срещи” (“Караманови средби”) в гр. Радовиш, Република Македония. Представените творби са в превод на български от Наталия Недялкова.
Казват
Казват с ръка от маса трохи да не събираш, за да не си изхвърлиш берекета – на прозореца ти са гладните птици...
Изгубихме се
Изгубихме се, ти на една, аз на другата страна. Ти в ляво, аз в дясно...
Не бива всичко да знам
Когато съм изтегната върху жегата и слушам мравчени заседания под тила – не съм самотна.
Пробуждане
Завръщам се от самотата. Вълците ме изпращат с вой, дори планината се свлича от моите плещи.
Неизорани лехи с надежда
Треви както войска, изправени до реката – почетен караул на копача, който стрива жито с камъни.
Някои любови имат вкус на сигурност
Захапваш след изгрев високо в небето. Подскачаш, имаш детска радост под краката си, още веднъж отваряш широко устата си.
Тя има вишнов лак и стъкълца вместо сълзи
Събира всички скитащи мисли нощем, най-вече тези, които се крият от грижовния ветробран. Подскача на един крак, сякаш играе на дама през набраздените дневни радости на площада.
Сещате ли се?
Ако не миришеш на “Pino silvestre”, ако нямаш платненки “шанхайки” и ако не носиш дънки “Super rifle”, тогиз не си никакъв гъзар. Така беше навремето. На струмишкото стъргало имаше засадени два реда липи и маслини…
Забраненият стих
Една пукнатина в небето Един лунен кратер отразен в голото око на студа край нас. Едно ехо от Слънцето...